Допълнение

Та искам да допълня, че човека, за който толкова много съм говорилм, говоря и сигурно ще продължа да говоря (докога ли?) може да е първия такъв, на който казвам чувствата си лице в лице (обещавам да сложа снимка на мястото, на което го направих), но със сигурност няма да е последния.
Всички ние се влюбваме буквално ежедневно, дори и да е за секунди, но едно от тези леки прехласвания в следващата секунда преминава в огромна и изпепеляваще любов. Която в някои случаи трае и вечно.
Не знам кой четет тук, но искам да призная, че може да не се виждам и да нямам контакти с човека, за когото говоря, но това по никакъв начин не означава, че аз не знам дали е добре или е зле. Просто се чувствам добре, когато знам, че един важен човек от миналото ми е добре и носи усмивка на лицето си!

Поздрав с Нина Николина и Калин Вельов, не се сещам за името на песента.