8 месеца след последното виждане очи в очи или иначе официалното една година, след като решихме, че сме непознати (виж старите постове в блог-а) ние се видяхме отново. Е, беше тъмно, аз почти пиян (10 мин. След това адски много, след 2 патрона на екс и един допълнителен след това.).
Цяла вече говориш по телефона, накрая останах и без батерия, но не успях да стигна до отговора на въпроса, който смятам да задам и на теб. Иван също не успя да ми помогне, може би защото беше пиян колкото мен, а най-вероятно, защото и той се здуха покрай мен. Ето и мистериозния дълъг въпрос:
Срещам човек, с който преди 1 година сме си казали, че оставаме непознати, преди осем месеца даже не си казахме „Здрасти”, вечнага продължавам надолу по алеята, макар че трябваше да останем там, където бяха те, защото бяхме решили да отидем там. След това си вкарах главата в действие и се върнах оттам, за да отговоря на въпроса на Даниела „Сигурен ли си, че не се припозна” и последващия и репост от мисията, която тя направи „Няма ги вече там”, макар че бяха. Както и да е, Даниела си тръгна, ние с Иван и купихме още алкохол, седнахме почти срещу тях, естествено без да им пречим, все едно не се познаваме. По едно време момчето, което беше там, стана допи си, ако не се лъжа бирата, отиде до кофчето, изхвърли я и тръгна надолу по стълбите към булеварда. В този момент, човека, заради когото пиша в момента стана рязко и тръгна след него. Пределно ясно е, че се скараха. А ето и въпроса, на който търся отговор, защо тогава ме обвзе неистово желание да ги настигна, да пребия момчето и да си тръгна?
3 коментара:
Мисля, че отговора е много прост. Просто този човек за когото си щял да пребиеш момчето значи много за теб. Макар и "непознати", ти все още го познаваш и не ти е безразличен. Знаеш какво имам предвид. И естествено би направил всичко за да го защитиш. Поне аз така бих направил и това е моето обяснение и моят отговор на въпроса ти.
Само едно не ми стана ясно. Имал си желанието, но направи ли го или някой те спря.
Песента, на която ще постна текста ме изпълва отвсякъде в момента, в който пиша този коментар. Надявам се, че ще рабереш какво искам да ти кажа с тази песен.
Brian McFadden - Demons
I searched my world but I can't find you
You're standing there but I can't touch you
Try to talk but the words are just not there
I can feel a sense of danger
You stare at me like I'm a stranger
Paralyzed and you don't seem to care
The demons in my dreams
zashtoto si seltak
Мда, може и селтал да съм, щом казваш :)
Иначе морфине, мерси.
Никой не ме е спирай, просто ние не се познаваме. А аз не спирам непознатите, за да им оправям проблемите, например. Иначе ми се иска да не е this way, но май това е единствения път
Публикуване на коментар