Нощта на кучетата

Нощта на кучетата

Последната нощ се случиха доста злокобни неща, докато се прибирах пеша.
Като за начало малко преди да завия в посока парка до Гладиатори, на 300-400 метра пред мен премина в същата посока черен питбул, без стопанин, без каишка. След като стигнах мястото, на което го видях и погледнах от коя страна на улицата е, за да мина по другата, от него нямаше следа.
Мафиозо, посока пазара. Малко преди Дорито, слушам страхотната песен от филма Ghost (пее се за любов, а филма се разправя за двама влюбени. Мъжът загива, а духът му остава на земята, за да защити любимата си.) видях, че към мен върви черен доберман, аз дадох моментално назад, гледайки настрани, той пък влезе към двора на „Руми” и се оказа, че това е кучето на сина на собственичката на въпросното заведение – Румяна.
Минута след това отвсякъде се чуваше кучешки вой, минаха поне 3 бездомни кучета, групирани... абе, злокобна работа!
Сега да ви разкажа и предисторията - снимаме в един парк едни важни неща – появиха се дакел, който даже не ми обърна внимание, немска овчарка, която отиде да души задника на дакела и малко след това едно огромно, на което не му знам породата. След това още една немска овчарка.

Ако си спомняте, преди няколко месеца, писах за едно куче в трамвая, сега поста е насочен в противоположната страна – не се отнася за прекрасното в кучето и нашата състрадателност, а за злокобното в техните очи и страхът в нашите.
Ето линк към поста за онова куче:
http://beyondbg.blogspot.com/2006/05/blog-post_114910692329125127.html