Студ

Студено е, адски много... дори музиката ми припомня за това, което имах, което нямах, което исках и което не исках.
Вчера на връх Нова Година гледах един профил, който си бях казал, че не трябва и не искам да гледам...
И се сетих за човек, който упорито се опитвах да покажа пред всички, че съм забравил...
Това са местата в Пловдив, които НЕ посещавам, в които сме имали доста весели разговори, лиготии... абе с една дума, умирал съм от кеф; моменти на депресия, отчаяние, страх и неориентираност (говоря за моите чувства!):
Професионална Гимназия по Електротехника и Електроника, Пловдив (посещава се само след 22:00 часа!)
„Дървеното”
Милениума
Уиски Бар „Емона”
Планет Клуб Пловдив
Фешън Кафе
Арт Кафе „Дали”
Dewar's
Fly 'N' High (отдавна го няма)
Стълбите пред Телевизионен Канал „Пловдив”, до Радио „Пловдив”
Последното е мястото, където признах какво чувствам, точно както го чувствам. Някои ми казаха, че е било грешка. Не мисля. Но адски страшно съжалявам, че събитията протекоха по този начин.(Дали?)
После ми кажете, че не правя всичко възможно, за да не се видим. Последно се мернахме през Август, Даниела ще помни това, защото и падна като гръм от ясно небе. Момичето просто седеше и ме чакаше да ходим на кино, изобщо не предполагаща кой е човека с гръб пред нея, който упорите ме гледаше, сякаш искаше да каже „Здравей”, но обещанието си е обещание, ние сме непознати, което значи, че няма как да се поздравим.
Да не си помислите, че не харесвам изброените места... Напротив, просто не искам нищо и по никакъв начин да ми напомня за трите месеца, в които имах право да опозная въпросния човек. Радвам се, че ги имах.

(Забеляза ли, слушам Enigma – Beyond The Invisible)