Заглавие няма

Банално или не,отново съм депресиран...
Марияна заминава съвсем скоро,не че ми е супер близка,ама ми е адски гадно,за всичко,което мина косвено покрай мен и за това,че ското няма да я видим...
С Иван връзката ни бързо и сигурно охладнява...вече я чувствам как ме реже през гърдите,като лед...Да,знам,че е в труден прериод,аз не мога да помогна ,опитах,но той е като скала...не помръдва,не споделя,таи всичко в себе си...
Аз започвам да се чувствам по същия начин...да се осамотявам отново,да не обшувам с хората,да се озлобявам и прочее...
В началото на Октомври се запознах с Кристина...тя е от моя курс...Странно или не,всеи път,като съм с нея някъде съм весел,мисля за хубави неща и...всичко лошо остава на заден план.Знам,че това е до един момент,който по мое наблюдение ще е средата или края на Януари...

Няма да празнувам и 8-ми Декември...ще ям грах и ще гледам филми на 500 метра от купона,от който се отказах.Така или иначе не се чувствам студент,това дажеме комплексира...някаква си мърла,учила в английската,която се облича като курва от Лъвов мост,се мисли за по-умна от всички...дори това да е така,не смятам,че трябва да показва своята гордост с цигански дрехи.

Не знам и какво да пиша даже...искам да семахна оттук...примерно както Марияна прави,отива в другия край на континента...мисля,че дори аз бих се съгласил да го направя,да оставя всичко и всички зад себе си,да забравя мъката,проблемите и страданието и да започна начисто.Спирам да пиша,за дане здухвам и хората,които ще прочетат това.

Поздравявам ви с:
Ewan McGregor – Le tango De La Roxanne
Cranberries – Zombie
Skin – Faithfulness
Placebo – My Sweet Prince
Depeche Mode – I Want It All